На неочаквано място,
в ден обикновен,
плъзнах надясно
и бях благословен.
Пратих ти DM,
че хлътнах - не отричам.
И така след година,
не спирам да те обичам!
Сякаш вятър отвя ме,
или вълна потопи ме,
летя и се вълнувам,
като чуя твоето име!
Ти ме правиш силен,
ти ме правиш мъж,
ти ме правиш стилен
и всичко - наведнъж.
Обичам сладко да се будя,
и сърцето ми да запява,
и отново да се влюбя,
в красотата ти, и нрава.
A когато съм в празната стая
и представям си те с мен и засмяна,
Въртя се в леглото.
Боли ме, защото
така съм когато те няма.
Без тебе сладкото горчи,
без тебе песента мълчи.
Без тебе всичко в мен крещи
„Боже, при нея ме води!“
Но колкото и мъчно да става,
дълбоко аз в себе си зная,
че любовта ни е достатъчно здрава
и оставам да трая до края.
Любовта ни е като градина,
поливаш, и никнат красиви цветя.
Тя е като птиците, свободни да летят,
но свързани с родната земя.
Тя е моята мечта,
в която се заричам.
Oт Холандия ли да спра,
като и от други свят ще те обичам?